Състав на Административен съд – Пловдив се произнесе с определение, с което оставя без разглеждане жалбата предявена от Кмета на Община Родопи против Решение № 504, прието с Протокол № 21 от 10.11.2022 г. на Общински съвет – Пловдив, с което е потвърдено Решение № 433, взето с Протокол № 18/13.10.2022 г. на общинския съвет, с което от своя страна, на основание чл. 21, ал. 1, т. 17 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закон за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), е дадено съгласие за промяна на границите на Община Пловдив чрез присъединяване на село Белащица, поради отделянето му от Община Родопи и присъединяване на същото към Община Пловдив, след провеждане на местен референдум.
Съдебният състав в мотивите си сочи, че обжалваното решение представлява част от процедурата по провеждане на местен референдум, установена в чл. 28, ал. 1 от ЗАТУРБ, и като такова то не е административен акт съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване. Доколкото обжалваното решение няма самостоятелно правно значение, съдът приема, че липсва предмет – годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК, което е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на делото по същество.
Съдията-докладчик за пълнота добавя, че дори и да се приеме, че разглежданото решение на Общински съвет Пловдив подлежи на оспорване, то жалбата отново се явява процесуално недопустима за разглеждане, поради липса на правен интерес на Кмета на Община Родопи.
В случая съдебният контрол за законосъобразност на процесното решение не е иницииран в производство по чл. 45 от ЗМСМА доколкото административният съд е сезиран от Кмета на Община Родопи, който оспорва Решение на Общински съвет Пловдив (а не Общински съвет Родопи), поради което по отношение на Кмета на Община Родопи важи общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК, съгласно което правото му на оспорване е обусловено от факта на нарушаване или застрашаване на неговите права, свободи и законни интереси. Това е конституционният критерий за съдебна обжалваемост на административните актове се сочи в решението. Решаващ е правният ефект на административния акт – дали и доколко с него се засягат такива права и интереси. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се обуславя от прякото и непосредствено негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт. Такова пряко и непосредствено засягане на конкретни права, свободи и законни интереси на жалбоподателя от процесното решение на общинския съвет в случая не се установява, отбелязва в мотивите си съдията-докладчик.
Определението по административно дело № 2990/2022 г., не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.
